Автор: Румяна Ченалова, Критично Следвайте Гласове в Телеграм1.Земята /парцел от 1175кв.м./ и

Автор: Румяна Ченалова, " Критично "  Следвайте " Гласове " в Телеграм

1.Земята /парцел от 1175кв.м./ и издигнатият върху нея храм „ Свети Николай Чудотворец, прочут като Руската черква в София “ са добити на законно правно съображение от съветското посолство в България. Те съставляват дипломатически парцели зад граница, лични на РФ, ръководени от съветското министерство на външните работи.

На 7.11.1898год. с нот. Акт №11 Софийска община подарява на остарялата съветска легация /посолство/ имот наоколо до княжеския замък, ситуиран сред днешните улици „ Раковски “, „ Московска “ и „ Бенковски “.

В имота са построени няколко здания, в които се обитават дипломатическото агентство и генералното консулство на Русия, както и в интервала 1907г.- 1914 година храмът „ Свети Николай “, прочут като Руската черква. След построяването на храма легацията става притежател освен на земята, само че и на издигнатите в имота здания, включително храма „ Св. Николай Чудотворец “.

През 1997 година съветското посолство в България, на съображение дарението на имота, обстоятелството на издигнатата в същият имот постройка – храм, както и като приемник на Руското Царско дипломатическо агентство се доставя с констативен нотариален акт № 47/1997г., по силата на който е прието за притежател на дворно място, представляващо имущество 1 по неодобреният кадастрален проект на София, сниман през 1997г. и нанесен в кадастралната карта под № 361, Център, кв. 494 с обща повърхност от 1175 кв.м., дружно с издигнатата в парцела съветска черква „ Св. Николай Чудотворец “

Собствеността върху земята е добита на годно правно съображение, включително строителството на постройките е осъществено върху лична на съветското посолство земя в сходство със строителните правила и правила, заради което притежател на имота и храма като постройка е РФ.

Последното изменение на кадастралната карта, касаещо парцела е от 2015 година Имотът с настоящи данни към 24.09.2023 година е посочен с повърхност от 1139 кв. м., религиозна постройка със застроена повърхност от 294кв м и притежател посолството на Руската федерация.

2.Храмът „ св. Н. Чудотворец “ не е благосъстоятелност на БПЦ. Църквата не може и не следва да се разпознава като юридически индивид с храма.

Този индивид /църквата/ може да има имущество, в това число и храмове /църковни сгради/, които могат да бъдат повече от един. Официалното признание на Българската православна църква-Българска Екзархия от страна на Българската страна се прави с наредбата на чл.39 от Търновската конституция, според която Българското Княжество от църковна страна, като съставлява една неразделна част от Българската църковна област, подчинява се на Св.Синод-върховната духовна власт на Българската черква, където и да се намира тази власт, като посредством последната Княжеството съхранява единението си с Вселенската Въсточна Църква във всичко, що се отнася до догмите на вярата.

Тази наредба е възпроизведена в чл.1 на Екзархийския правилник, пригоден към Княжеството, утвърден от Св.Синод, признат от Държавния съвет и Народното събрание и доказан от княза с Указ №82 от 04.02.1883г. От този миг Българската православна черква придобива приета от позиция на Българската страна правосубектност. По отношение на правото на благосъстоятелност на Българската Православна Църква след осъщественото от Българската страна признание, не са открити специфични правила, т.е. не е одобряван специфичен нормативен акт. Следователно във връзка с плануваните от законодателя придобивни начини и метода на засвидетелствуване на притежавани вещни права върху недвижими парцели приложение намират общите правила, важащи за всички правни субекти в страната.БПЦ в никакъв случай не е придобивала право на благосъстоятелност върху имота, дарен на съветското посолство, нито върху построените в същия здания.

3. Българската страна също не е притежател на храма „ Св. Николай Чудотворец “

Държавата не може да придобие правото на благосъстоятелност върху молитвени храмове от момента на влизане в действие на Закона за търсене на старини и съдействие на научни и книжовни предприятия, Обн.ДВ.бр.13 от 17.01.1890г., както и по силата на чл.25 от Закона за старините, обнародван Дъждовни води.бр.37 от 1911г. по съображения, че процесните недвижими парцели не са от категорията парцели, визирани в посочената правна норма.

Обектите, попадащи в легалното определение за “старини ”, съдържащо се в чл.2 от Закона за старините и включени в обнародвания в Държавен вестник Списък на националните старини, направен в осъществяване на този закон, следва да са открити при археологически разкопки, осъществени след влизането в действие на Временните правила за научни и книжовни предприятия. По силата на чл.25 от Закона за старините страната придобива и правото на благосъстоятелност върху обекти, попадащи в легалното определение за “старини ”, съдържащо се в чл.2 от закона, единствено в случай че все още на влизане на закона в действие тези обекти нямат различен притежател. Всички останали монументи на културата, без значение от това дали са с национално или международно значение, могат да бъдат благосъстоятелност както на страната и общините, по този начин и на регистрирани вероизповедания, физически и юридически лица

Към момента на влизане в действие на Закона за вероизповеданията / 2002г./ храмът „ Св. Николай Чудотворец “ не е обществена държавна благосъстоятелност, което се предпоставя от съществуването на поредност от условия -да е разгласен за национална старост като към датата на влизане на закона в действие да няма притежател, през 1927г. да е включен в Списък на националните старини, обнародван Дъждовни води. бр.69 от 1927 г.; да е разгласен за монумент на културата с национално значение и включени в лист, обнародван Дъждовни води. бр.61/1978г.,  В решение на Конституционен съд № 5/21.03.1996 година по к. д. № 4/96 година е посочено, че частната благосъстоятелност е неприкосновена и е неприемливо с акт на Националния институт за паметниците на културата и музеите /НИПК/ страната да лимитира правото на жителите свободно да се разпореждат със собствен неподвижен парцел, представляващ монумент на културата.

Руското посолство /РФ/ е притежател на земята от 1898 година и на издигнатите върху нея здания, считано от датата на построяването им, надлежно приемането на градежите според настоящите към 1914г. правила. Констативният акт от 1997г. единствено открива във формата на нотариален акт едно съществуващо фактическо и правно състояние.

4. В изказването си от 24. 09. 2023 год. митрополит Наум твърди, че храмът „ Св. Николай Чудотворец “ е осветлен единствено от Доростолски и Червенски митрополит Василий, като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала, което е в несъгласие с проучването на Олга Решетникова, оповестено в „ История на храм „ Св. Николай Мирликийски “.

Освещаването е осъществено взаимно с предстоятелят на храма архимандрит Николай, а също и съветският йеромонах Ювеналий.

5. Земята и храмът не съставляват по смисъла на Виенската спогодба за дипломатическите връзки „ пространства на представителството “/посолството/, заради което не са предпазени като неприкосновени по см. на ВКДО. Те обаче имат качеството на дипломатически парцели на РФ като земя и сграден фонд.

България да вземем за пример има дипломатически парцели отвън страната – посолски комплекси, обособени здания, жилища и имоти в 71 страни по света., общо 230 обекта – сграден фонд с разгъната застроена повърхност от 316 000кв.м и имоти земя с обща повърхност от 480 000 кв.м. на стойност 1млрд лв..

6. Всяко посягане върху тази благосъстоятелност, насилственото навлизане по какъвто и да е метод, включително заличаване или разваляне на имущество се контролира от нормите на българското наказателно право е закононарушение от общ темперамент.

7. Призивите да бъде отключена постройката на Руската черква от Софийският митрополит на процедура са подбудителство към закононарушение, което е форма на съучастническа незаконна активност и е наказуемо.

8. На 10 ноември 1952 година на съвещание на Светия Синод на Руската Православна Църква е взето решение за предаването «в пълномощия и притежание на Българската Православна Църква на следните енории, манастири и клир на Руската Православна Църква в България: енория в село Царев брод, енория в град Димитрово (сега Перник), енория във Варна, енория в Пловдив, енория и храм-паметник при Шипка, енория в тогавашното село Княжево, енория в град Русе, мъжки манастир «Архангел Михаил» в село Кокаляне и Девически манастир «Покров Богородичен» в тогавашното село Княжево.

9.Храмът „ Свети Николай Чудотворец “ не е включван в този лист и не е излъчен в пълномощия на БПЦ.

След като през 1934 година се откриват дипломатически връзки сред България и Съюз на съветските социалистически републики, с протокол от 6 юли 1940 година руската страна предава храма за безплатно прилагане на България в течение на 15 години. Шест години по- късно руското държавно управление стопира действието на протокола,, и предава храма на архиепископ Серафим като представител на Московската Патриаршия, ръководещ седемте съветски енории в България.

10. Църквата „ Свети Николай “ в София е с публично избран през 1953 година от Светия Синод на РПЦ статут на подворие.

„ Подворието “ е законен тип дерогация от териториалния принцип на църковното ръководство. То е самобитен аналог на понятието за екстериториалност в интернационалното право. Така в древността главите на някои Поместни Църкви са изпращали свои представители при своите митрополити, архиепископи или патриарси, с цел да поддържат краткотрайно или непрекъснато общение с други Църкви.

Съществуват също по този начин и подвория на поместни Църкви, които играят ролята на представителства на тези Църкви на територията на други Поместни Църкви. Точно подобен е казусът със статута на Руската черква като Подворие на Московската патриаршия.

„ Подворие “ е термин за означаване на пълномощие посланичество, структурно поделение на Руската Православна Църква. Според Устава на РПЦ подворието е тип църковно институция в чужбина, каквито са и епархиите, енориите, ставропигиални и епархийски манастири и други Чуждестранните институции на Руската Православна Църква се управляват в своето ръководство и активност от устава на РПЦ и от личните си устави, които се утвърждават от Светия Синод, като се съблюдават законите, съществуващи във всяка страна.

Подворието по силата на Устава на РПЦ е ставропигия, т.е. църковно институция в чужбина, което е без значение от локалната епархийска власт и е подчинено непосредствено на Московския патриарх и Синода на РПЦ.

11. След основаването на Патриаршеското подворие в София са изрядно изпълнени нужните стъпки по неговата регистрация. През ноември 2011 година със заповед на Управлението на РПЦ-МП, обгрижващо задграничните институции е изпратен Устав на Патриаршеското Подворие, съпроводен от Заповед на съветския Патриарх Кирил (с № У-01/489 от 31.10.2011), с което на тогавашния настоятел се разпорежда да записва Устава в Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет на Република България, като на 03.12.2011 година съответно е изпратено писмо (изх. № 53 от 03.12.2011 г.) до българския Патриарх Максим, с искане за регистрация.

12. Всяко деяние на чиновник на БПЦ, без значение от ранга му, изразяващо се в интервенция в активността на храма, който съгласно статута си на подворие се намира под юрисдикцията на РПЦ, ще съставлява нарушаване на разпоредбите на Устава на БПЦ

Според Устава на БПЦ основа на устройството и ръководството на Българската православна черква са Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и Устава, като Правилата на Вселенските и Поместните събори са наложителни за БПЦ по Устав:

Правило 2 на Втория Вселенски Събор: „ Областните епископи да не простират властта си над църкви отвън рамките на областите си и да не смесват църквите “.

Правило 8 от Третия Вселенски Събор: „ Никой от боголюбезните епископи да не простира властта си над друга епархия, която по-преди и през цялото време не е била в негови или на предшествениците му ръце “

Антиохийски Събор, предписание 13: „ Никой свещеник да не дръзва да минава от една епархия в друга, нито да ръкополага в нейна черква за осъществяване на богослужение или да довежда други със себе си, в случай че отиде по писмени предложения на митрополита и на епископите при него, в региона на които дохожда. А в случай че, макар реда, без да е викан от някого, отиде да ръкополага някои и да устроява непринадлежащи нему църковни работи, дано осъщественото от него е недействително, като за безредната си постъпка и за безчинието си понесе обичайно наказване, а точно неотложно низвергване от чин от страна на свети събор. “

13. Всички изказвания, без значение дали са направени от чиновници на църквата или политически фигури за отваряне на храма „ Св. Николай Чудотворец “ основават политическо и публично напрежение, стимулират осъществяването на непозволени дейности, включително закононарушения и могат да провокират интернационален скандал и ерес в църквата.

14. Храмът „ Св. Николай Чудотворец “ като подворие на Московската патриаршия се намира под юрисдикцията на РПЦ, а постройката е благосъстоятелност на РФ.

С експулсирането на предстоятелят /настоятелят, ръководителят на православен манастир или храм/ в действителност е прекратена активността на църковното институция и тя не може да бъде възобновена от БПЦ, защото храмът не е излъчен и не е минал през 1952 година в пълномощия и притежание на Българската Православна Църква.

15. Твърденията за шпионска активност на експулсираните съветски свещеници архим. Васиан (Змеев), беларуският духовник Евгений Павелчук и сътрудника на храма Владимир Бонко са несъстоятелни, доколкото при съществуване на такива данни следваше да се образува досъдебно произвеждане и вероятно наложи мярка за неотклонение. Вместо това е употребен прекомерно репресивният по тази тематика Закон за чужденците в България, съгласно ят който ДАНС има правото едностранно да реши заплашва ли един чужденец националната сигурност и стремително да го експулсира.

В заповедта според закона даже не се показва фактическото съображение за това. Обжалването не стопира дейностите по експулсирането, а решението на съда не предстои на обжалване пред по-горен съд.

Следва да се означи и регламентът в съветското законодателство по отношение на опцията свещенослужителите да бъдат употребени за потребностите на сходна активност. С Федералния закон на РФ „ Оперативно-издирвателни действия “, гл. 17 на органите, извършващи оперативно-издирвателни действия, се не разрешава „ да употребяват конфиденциално подпомагане по контракт от депутати, съдии, прокурори, юристи, свещенослужители и упълномощени представители на публично регистрирани религиозни сдружения “.

16. Ефектът на протичащото е многостранен – от една страна рабски пред господарите от Запад за следващ път се гонят представители на РФ освен това по прекомерно високомерен и подозрително закономерен метод. Действията на чиновниците на съветското посолство по заключването постройката на храма се показват като безчинство и увреждащи правата на православните християни, което е несъстоятелно подстрекателство

Изявленията, че Софийския митрополит би трябвало да реши въпроса, възстановявайки активността в църковния храм са класическа провокация, която е в положение на докара до ескалиране на междудържавните връзки, а и в самата организация на БПЦ.

Твърде доста неща преживяхме през последните години. На дневен ред е вярата ни.Православието – огромния зложелател на либералите – евроатлантици е целта. Силата на духа ни е задачата им.

Не е задоволително да просто оцелеем. Имаме голям грях към България. Първо е покаянието, а след това са барикадите, тъй като религия без каузи е мъртва.

Инфо: kritichno.bg